Когато "ТРЯБВА" се превърне в "ИСКАМ"!

 

Отвсякъде ни обстрелват с думата „трябва“. Всеки има изисквания към нас, всеки ни казва какво е необходимо да се направи. А на мен тази дума хич не ми е любима. Дълго време се борих със себе си, докато я отстраня от речника си. Успях! И това си е голяма победа! Сега ще ви обясня защо...



   Когато планираш ежедневието си и изредиш един дълъг списък и пред всяко нещо поставиш „трябва“, се чувстваш задължен. Този императив в отношенията  с хората; в дейностите, които извършвам, ми идва в повече. Кой е казал, че „трябва“? Това „трябва“ със силата на закон ли е? Да, но наложен от нашия СвръхАз.

   А задължението и заповедта предизвикват съпротива. Струва ли си да се бориш и с нея? В някои случаи: може би да. Но тук можеш да си спестиш появата й.

   Прецених между кои дейности мога да поставя знак за равенство между „трябва“ и „искам“. Просто превърнах всяко „трябва“ в „искам“. Другите дейности отстраних от ежедневието си. Почувствах, че  почистих някои кътчета на душата си, където бяха загнездени много „ТРЯБВА да...“. Първо се промени нагласата ми, а след това и аз самата. Моят живот също се промени. Прецизирах какво ми носи радост и кое не. И се оказа, че отговорът на много въпроси е в едно простичко „ИСКАМ“. Изисква се смелост да се срещнеш с вербалния израз на своите желания. Смелостта предполага и понасянето на отговорност. Затова много хора бягат от „ИСКАМ“ и крият какво искат зад „ТРЯБВА“, защото така е по-лесно. По-лесно е да кажеш, че така е прието и така е редно. По-трудно е да поемеш персонална отговорност, да застанеш с лицето си и да заявиш себе си.



„ИСКАМ“ води след себе си поредица от въпроси. Защо  искам? Мога ли да го получа? Заслужавам ли го? Ами ако не го получа?

„ТРЯБВА“ съдържа в себе си само отговор. И точка. Без въпроси.

     Дори и да използвате често „ТРЯБВА“, не се безпокойте. Има и по-голямо зло, което ни трови. Това е думата „ТРЯБВАШЕ“. Тук Егото се обажда и влиза в ролята на диктатор, който алчно посяга не само на настоящето и бъдещето, ами и на миналото, опитвайки се да контролира вече приключили събития. Следват самообвинения и угризения.

     Затова бъдете смели. Използвайте по-често „ИСКАМ“ и „ИМАМ НУЖДА“.  „ТРЯБВА“  не е последна инстанция. „ТРЯБВАШЕ“ не е съдник.       Животът е по-хубав, когато поемеш отговорността за собствената си хармония в свои ръце!!!

Коментари

Популярни публикации от този блог

Чувствам, следователно съществувам!

Част II: Синдромът на послушното дете