От народопсихологията ни е!

 

   Няма как да останем безразлични към изследванията на Евростат по отношение качеството на живот на европееца. Резултатите от изследване, проведено през 2015-та година сочат, че българите са  най-нещастните от живота си европейци. А така ми се иска да сме най-щастливи!!!   

 Но какво е значението на думата щастие? Всеки влага в нея различен пълнеж. За мен щастието е да бъда с любимите си хора, за друг може би е да има добро финансово обезпечение, за трети: да кара хубава кола, за четвърти: да колекционира дипломи и медали. Но общото между всички нас е, че искаме да бъдем щастливи; че се стремим към нещо; че имаме мечти и цели. Всички ние усещаме прилива на щастието по един и същи начин и точно в този миг ни се иска да прегърнем всички наоколо и да изкрещим на света, че мечтаната реалност вече е факт.

    Оценката, която сами си даваме, ни кара да се чувстваме нещастни. Неведнъж се подценяваме като нация, а искаме Европа и света да ни оценят. Нека сами им покажем, че сме ценни! ВРАГЪТ, КОЙТО ТЪРСИМ НАВЪН, Е В САМИТЕ НАС!!!

       Притеснението е най-често срещаната национална черта, която е и причина за ниското ни самочувствие като нация. От него произтичат тесните граници, поставени от ограничената вътрешна свобода.  Другите нации също се страхуват и притесняват. Но те се притесняват от външното: да не би да не отговорят на правилата и да се изложат, докато ние-българите се притесняваме от вътрешното: от това, което е вътре в нас, в душите ни, смятаме се за дефектни и за по-малко способни от другите народи.  Провеждала съм многократно експерименти във връзка с народопсихологичните особености. Чужденците се притесняват да си поръчат едно и също, когато са на маса сред приятели, защото няма да са уникални и различни. Българите се срамуват да поръчат различно, за да се скрият за колективното „ние“ и да не ги обвинят, че се правят на оригинални.

   НАЙ-НЕГАТИВНАТА НИ ЧЕРТА БЕЗСПОРНО Е НЕОСЪЗНАВАНЕТО НА СОБСТВЕНИТЕ НИ ПРЕДИМСТВА И ПОТЕНЦИАЛИ!!!

  Знаете приказката за грозното патенце, нали?! Кога ще проумеем, че сме красиви лебеди? Но отговорността, която предполага свободата, плаши много хора. А страхът пречи на щастието да нахлуе във всяка една наша клетка. А паралелно с щастието клетките се изпълват и с благодарност. Хубаво е да знаем, че сме красиви лебеди, нали?!

  Крайният материализъм ни кара да се чувстваме нещастни. Предметите, които искаме да притежаваме и които не са ни необходими, но е модерно да имаме, ни карат да се чувстваме нещастни. Малко по малко ние се превръщаме в роби на техниката, която е създадена, за да служи на нас. Какъв парадокс, нали!? А няма нищо по-ценно от свободата! Свободата да бъдеш! Да бъдещ щастлив и да благодариш за това, което имаш. Защото има хора, които наистина нямат! Нямат дом, нямат на кого да купят подарък, нямат на кого да кажат „Обичам те!“. Няма кой и на тях да им го каже. Но много от тези хора се изправят и въпреки трудния си живот, намират светлинка и вървят неуморно по пътя си.

     Не се чудете повече! От народопсихологията ни е! Няма нужда да се оплакваме и да търсим вината в другия – златни медалисти сме в този спорт! Нека опитаме да променим мисленето си, да помогнем на нуждаещите се и да бъдем в мир със себе си! Ето това можем да направим. Резултатите няма да закъснеят. Помнете!!! Промяната е на ниво мисъл. Мисълта създава реалността. Вие не сте просто капка в океана, вие сте и океан в капка!!! /Р./

Изборът е в нашите ръце!