Специалният мъж

 

Специалният мъж!

 

Сънувах мъж. Сънувах него! Сънувах специалния!

  В съня си се прибрах от работа в нашия общ дом...уморена до припадък. Виждайки очите му, нямаше и спомен от умората. Изведнъж тя се превърна в жизненост. Натрупаното напрежение се изпари и се потопих в морето на топлината му.

   Не беше подготвил романтична вечеря. Нито имаше свещи. Нямаше и букет от рози. Вечеряхме набързо от наличното в хладилника. Но беше взел любимата ми книга.

 Сгуших се в него и започна да ми чете абзаците, които вдъхновено бях подчертавала, потопена в света на книгата. Знаех любимите си пасажи наизуст, но в неговия глас имаше нещо непредсказуемо, което ме караше да очаквам нетърпеливо развръзката, въпреки че бях наясно от самото начало каква е.

Прелистваше страниците шумно, защото знаеше, че това е любимият ми звук (след неговия глас!). Четеше бавно, защото знаеше, че обичам да попивам всяка дума (изречена от него!). Влагаше емоция във всяко изречение, защото знаеше, че съм кълбо от емоции и чувства (та нали самият той беше плод на най-красивото от тях: любовта!).

Той ми чете цяла нощ.  Не се умори. Аз можех да стоя така и да го слушам завинаги. И аз нямаше да се уморя! Не усетих как слънцето замени луната. Отворих очите си!

Сънувах ли, мечтаех ли, будна ли бях?! Отговор нямам.

Следващата нощ отново сънувах същия мъж. Обаче този път не ми чете. Той самият ми разказа за нашето бъдеще. Той сътвори нашата обща приказка. „Облече“ героите й в нашите качества и недостатъци, „подари“ им нашите мечти и планове. Нощта напредваше, а той подробно разказваше какво ще правим всяка година от нашия съвместен живот.

Будилникът звънна. Трябваше да ставам. Отново с много въпросителни в главата си!

Кой беше този мъж? Защо не видях лицето му? Всъщност, има ли значение? Аз видях всичко това, което искам да бъде. Всеки може да ми подари цвете и да организира романтична вечеря. Не всеки би ми посветил цяла нощ, четейки любимата ми книга с подчертани запомнящи се абзаци. Не всеки би ми разказал нашата обща приказка.

Връзките и книгите са тясно свързани. Обичам да чета книги с химикал и маркер до себе си, защото си струва да подчертая онези пасажи, които гъделичкат душата ми и заслужават да бъдат запазени в дневника ми с цитати! Връзките предпочитам да са същите: ЗАПОМНЯЩИ СЕ!

Всъщност имам нужда от една връзка. Но точно такава, която да си струва да бъде увековечена в книга!!!

Две вечери, прекарани в сладки сънища стигат. Нали казват, че третият път е на щастие. Не е ли време приказката да стане реалност?!

Време е...