За умрялото минало, пропуснатото настояще и нероденото бъдеще!
Днешният средностатистически човек е високоинтелигентен, но НЕосъзнат. Все още има хора, които приемат с ирония схващането на психолози и психотерапевти, че всичко започва от детството. Грешките, които родителите допускат в отглеждането на децата си ( в повечето случаи несъзнателно ) определят пътя на децата. Ако възпитаме децата си да опитат, въпреки предаваните поколения наред цивилизационни заблуди, то те ще берат продовете на промяната. Точно тези деца са щастливи ТУК и СЕГА, в този момент. Тези деца стават осъзнати хора, които приемат грешките за уроци, а успехите за стимул. Тези деца са с по-висока самооценка от другите, които са научени винаги да се питат :“Ами какво ще кажат хората?“. Зад отговора „Добре съм“ много хора крият своята неудовлетвореност от живота, който водят, примесена с носталгия по миналото и надежда за бъдещето. А какво се случва точно в този момент? Човекът на ХХ I век живее или в умрялото минало или в ...