Психотерапевт Любомира Димитрова

  Краят на годината е подходящо време за равносметка. Време е за отговори на въпросите: Какво сме искали? Какво сме постигнали? Щастливи ли сме от сбъднатите си мечти през изминалата година? Оправдани ли са очакванията ни? И когато установим, че някоя точка от списъка с цели за годината, която си отива, не е изпълнена, обещаваме на себе си, че от утре ще станем други, различни.     Защо се самозалъгваме? Какво ще промени една дата в календара?! Каквито сме били през 2020- та , такива ще бъдем и през  2021- ва . Ако имаме импулс за промяна към по-добро, защо не започнем да го следваме и през оставащите дни на тази година?     „ От утре“ , „от понеделник“ , „от новата година“ внасят известна доза сигурност и спокойствие. Измамно спокойствие, но все пак спокойствие. Но и прекаленото спокойствие не е на добре. В живота има и възходи, и падения. Динамичният му характер ни подсказва, че сме тук и сега, че сме живи! Представете си електрокардиограма...

      Живеем във века на материализма и лукса. Стараем се да имаме по много от най-доброто. Важно е виното да е марково, уискито да е дълго отлежало, а на масата ни да има скариди   и миди „Сен жак“, за да снимаме и да покажем в социалните мрежи колко изтънчен и претенциозен е вкусът ни. Всеки иска да поглези сетивата си: безспорно! Но когато този начин на живот се превърне в рутина, неговата машина ни завлича все по-навътре и по-навътре...Докато един ден не осъзнаем, че простичките неща най прилягат на душата ни.     Простичките неща са чисти, конкретни сами по себе си. Те не носят излишни усложняващи обстоятелства. И обикновено тези простички неща са свързани със способността ни да даваме и да получаваме: любов, топлина, уют, съвет, усмивка!     Простичките неща ни набавят необходимата доза храна за душата. А когато душата е спокойна, тялото е непоклатимо и недосегаемо от болести. И обратно: когато хармонията в душевен план липсва, сякаш отв...