Психотерапевт Любомира Димитрова

  Човекът е социално животно. Постоянно се стреми да бъде приет от някого или да се хареса на другиго. Понякога конформизмът придобива плашещи размери – дотолкова големи, че човек е възможно да забрави истинското си Аз и да заживее с някаква представа за себе си, която упорито демонстрира пред хората.    Днешният човек ЗНАЕ! Знае да борави с модерните технологии. Но днешният човек не ОСЪЗНАВА! А ПОЗНАНИЕТО и СЪЗНАНИЕТО са две коренно различни понятия!   Човекът на XX I   век осъзнава кое го прави истински щастлив и все се чувства половинчат: тялом е тук, духом – някъде другаде!   Жестоко е да растеш с хронична невъзможност да изявиш себе си. Не по-малко жестоко е и да ти бъде насадена зависимостта от чуждото мнение. Ако постоянно се интересуваме как ни възприемат другите, ние губим чистата и свята връзка със себе си. В основата на желанието ни   да знаем какво другите мислят за нас стои СТРАХЪТ!!! В по-голяма част от случаите хората не се интересув...

      Днес по-голяма част от хората са се превърнали в роби на интелекта. Неговите изисквания пречат на автентичните и неподправени вътрешни импулси да бъдат усетени и проявени. А именно тези импулси ни правят хора, именно тези импулси ни карат да бъдем ТУК и СЕГА!      Интелектът е важен за всяка една култура, но колкото повече тя разчита САМО и ЕДИНСТВЕНО на интелекта, толкова по-ограничен ще бъде индивидът и толкова по-трудно ще оцелява в социума. Пренебрегнатите емоции, пренебрегнатите чувства   и като цяло пренебрегнатата душа „говорят“ чрез симптомите. А какъв по-пряк път към болестта от този?!     Интелектът ни носи знание. Но кое ни носи СЪзнание?! Време е да направим разликата между двете! Коефициентът на емоционална и духовна интелигентност показват до каква степен хората са осъзнати. Разковничето за успеваемост в живота е именно емоционалната интелигентност. На нея се падат 80% от постиженията ни в живота!   Ак...

  Поне за миг на всеки един от нас ни се е искало като деца да имаме магическа пръчица, която да ни направи невидими. Но какво ли има в душата на едно пораснало дете, което си мечтае за същото – да е невидимо, за да избяга от отговорността да застане смело, открито и „голо“, без маски пред другите хора? Откъде идва желанието на един зрял човек да е невидим? Откъде идва страхът му да „разголи“ душата си?    Защо всъщност ни е страх да бъдем прозрачни?! „ПРОЗРАЧНИ“ НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕ СИНОНИМ НА „НЕВИДИМИ“ !!!   Да бъдем прозрачни означава да покажем какво носим в себе си, какви са мислите ни, какви са чувствата ни, какво избираме, в   коя посока поемаме. Да бъдем невидими означава да се скрием от другите, да бъдем незабележими, свити в черупката си, да не предизвикваме каквито и да било поводи да бъдем обсъждани ( за добро или за лошо ) , поради ниската ни самооценка и невъзможността за отстояване на позиция.   ДА ИСКАШ ДА БЪДЕШ НЕВИДИМ Е НАЙ-ПРЕКИЯТ П...