Синдромът "От утре ставам нов човек!"

 

Краят на годината е подходящо време за равносметка. Време е за отговори на въпросите: Какво сме искали? Какво сме постигнали? Щастливи ли сме от сбъднатите си мечти през изминалата година? Оправдани ли са очакванията ни? И когато установим, че някоя точка от списъка с цели за годината, която си отива, не е изпълнена, обещаваме на себе си, че от утре ще станем други, различни.

    Защо се самозалъгваме? Какво ще промени една дата в календара?! Каквито сме били през 2020-^та, такива ще бъдем и през 2021-^ва. Ако имаме импулс за промяна към по-добро, защо не започнем да го следваме и през оставащите дни на тази година?

    „ От утре“ , „от понеделник“ , „от новата година“ внасят известна доза сигурност и спокойствие. Измамно спокойствие, но все пак спокойствие. Но и прекаленото спокойствие не е на добре. В живота има и възходи, и падения. Динамичният му характер ни подсказва, че сме тук и сега, че сме живи! Представете си електрокардиограма: при живия организъм (човешки и животински) ритъмът на сърцето се изобразява чрез електрокардиографски запис с вълни и зъбци. При мъртвия организъм има само равна черта: метафора на пълното спокойствие.

    За да постигнем целите си и да създадем реалността, в която искаме да живеем, добре е да забравим зоната си на комфорт. Излизайки от нея, ще открием нови хоризонти, ще срещнем нови лица. Защо не и сродната си душа?!

   Това може да се случи и днес. Няма нужда да чакаме утре, в понеделник или догодина. Днес! Тук! Сега!