Чувствам, следователно съществувам!

 

    Днес по-голяма част от хората са се превърнали в роби на интелекта. Неговите изисквания пречат на автентичните и неподправени вътрешни импулси да бъдат усетени и проявени. А именно тези импулси ни правят хора, именно тези импулси ни карат да бъдем ТУК и СЕГА!

     Интелектът е важен за всяка една култура, но колкото повече тя разчита САМО и ЕДИНСТВЕНО на интелекта, толкова по-ограничен ще бъде индивидът и толкова по-трудно ще оцелява в социума. Пренебрегнатите емоции, пренебрегнатите чувства  и като цяло пренебрегнатата душа „говорят“ чрез симптомите. А какъв по-пряк път към болестта от този?!

   Интелектът ни носи знание. Но кое ни носи СЪзнание?! Време е да направим разликата между двете! Коефициентът на емоционална и духовна интелигентност показват до каква степен хората са осъзнати. Разковничето за успеваемост в живота е именно емоционалната интелигентност. На нея се падат 80% от постиженията ни в живота!

  Ако всички ние можехме с ръка на сърцето да кажем, че сме осъзнати и че усещаме собственото си Аз във всеки един миг от живота, нямаше да търсим алтернативи да вдигнем адреналина си. За много хора екстремните спортове са хоби, за други - начин на живот. Но за трети са начин да усетят, че съществуват!

   А само какъв парадокс е това, че всъщност не ние трябва да учим децата на важните неща в живота и да им показваме как се живее. По-добре би било те да ни отучат от начина, по който ние - възрастните живеем!!! Всяко ново схващане, обаче, неминуемо се сблъсква със съпротиви! Но няма нищо лошо в това. Принципът на „проба-грешка“ дава своите плодове. По-добре грешни действия, отколкото греховно бездействие! Достатъчен е и само един осъзнат човек, който ще промени поколението след себе си. Това поколение ще бъде щастливо в настоящето, а няма да си спомня за щастливото минало или да се надява на щастливо бъдеще. Естественото състояние на живота е щастието! Съзнателно или несъзнателно всички се стремим към него. Трябва толкова мъничко: само да си позволим да чувстваме и да дадем израз на първичното. В никакъв случай не искам да кажа, че е добре да се върнем към първобитния начин на живот, а да променим в детайли разбирането за свободната изява на чувствата!

    Днес любовта бързо се превръща в разврат, гневът води до агресията, агресията – до насилие! Това е логична развръзка! Когато стрелката дълго време е сочела в една посока, при отпускане на  механизма й, тя рязко сочи в другата посока. Точно това се случва с неосъзнатите млади хора, които усещат дълбоко в себе си, че искат да чувстват с всяко свое сетиво! Но времената са били други преди години, а забранените неща са били повече от позволените! Затова сега много млади хора са „като отвързани кучета“, колкото и грозно да звучи! Но е време да се срещнем с истината очи в очи. А тази закъсняла среща винаги боли!

  Природата не умее да се преструва, да сменя роли и да слага маски. Такава е и нашата природа. Колкото и да се стараете да прикриете любовта и да я облечете в дрехата на омразата, рано или късно ще се разбере какво чувствате. А ние по природа сме социални животни, които получават удовлетворение и удоволствие чрез другия! Затова и всеки опит да скрием какво чувстваме, се увенчава с неуспех. Или се разкриваме сами, или когнитивният дисонанс води след себе си редица психосоматични симптоми, които показват желанието на тялото да се изяви. Ако се опитаме да прочетем тези симптоми и да осъзнаем функцията им, вече сме на пътя по откриване на осъзнатостта. Ако ли пък не, тялото ще дава още симптоми, докато не се разболеем. А едва ли искаме това!

  Декарт е казал: „Мисля, следователно съществувам“. Аз допълвам:                             „Чувствам, следователно съществувам“. Защото осъзнатите чувства ни правят хора!!!