Да бъдеш прозрачен или да бъдеш невидим? Какво избираш?

 

Поне за миг на всеки един от нас ни се е искало като деца да имаме магическа пръчица, която да ни направи невидими. Но какво ли има в душата на едно пораснало дете, което си мечтае за същото – да е невидимо, за да избяга от отговорността да застане смело, открито и „голо“, без маски пред другите хора? Откъде идва желанието на един зрял човек да е невидим? Откъде идва страхът му да „разголи“ душата си?

   Защо всъщност ни е страх да бъдем прозрачни?! „ПРОЗРАЧНИ“ НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕ СИНОНИМ НА „НЕВИДИМИ“ !!!

  Да бъдем прозрачни означава да покажем какво носим в себе си, какви са мислите ни, какви са чувствата ни, какво избираме, в  коя посока поемаме. Да бъдем невидими означава да се скрием от другите, да бъдем незабележими, свити в черупката си, да не предизвикваме каквито и да било поводи да бъдем обсъждани (за добро или за лошо), поради ниската ни самооценка и невъзможността за отстояване на позиция.

  ДА ИСКАШ ДА БЪДЕШ НЕВИДИМ Е НАЙ-ПРЕКИЯТ ПЪТ КЪМ НЕЩАСТИЕТО. Човекът с такова желание праща щастието си или в миналото, или в бъдещето. Този човек не знае как да пренесе щастието днес, ТУК И СЕГА. Тези хора са „неслучили се индивиди“ като деца. Природата не търпи липси и дефицити. Като естествена компенсация на нашата психика, това дете се превръща в индивидуалист като голямо. Това пораснало дете постоянно ще внимава какво ще кажат другите и в същото това време ще бъде враждебно настроено към тях. А така се попада най-лесно в омагьосания кръг на „какво ще кажат хората?“. Враждебността кара хората да отричат всичко по пътя си: себе си, другите, щастието, любовта, живота! Себеотрицание!!! Много хора се опитват да му придадат положителен смисъл, но защо толерираме отричането от себе си?

   Така постепенно страхът от критиката започва да преследва „невидимия“ човек постоянно. А от критиката се страхува този, който е научен на себеотрицание и винаги подценява себе си. Ако са ни подценявали като деца, като възрастни ние продължаваме да се самокастрираме. След това подхождаме и към другите, използвайки същата стратегия.

  ДА ИСКАШ ДА БЪДЕШ ПРОЗРАЧЕН Е ПЪТЯТ КЪМ ХАРМОНИЧНИЯ ЖИВОТ. Да бъдеш прозрачен ти дава възможността да се почувстваш жив. Дава ти възможността да изразиш яд, гняв, болка, щастие, радост, любов...Всичко това, което ние носим в себе си като емоционален заряд. Да! Всички го носим. Но само осъзнатите хора си позволяват да се СЕБЕИЗРАЗЯТ, защото не се СЕБЕОТРИЧАТ!

Не е ли време да бъдем прозрачни?!

Не е ли време да спрем да тъгуваме по отминалото или неслучилото се щастие?!

Не е ли време да се върнем в рая, от който сами сме се изгонили?!

Време е...

КРАЙНО ВРЕМЕ Е!!!