Вече не е на мода какво ще кажат другите!

 

Човекът е социално животно. Постоянно се стреми да бъде приет от някого или да се хареса на другиго. Понякога конформизмът придобива плашещи размери – дотолкова големи, че човек е възможно да забрави истинското си Аз и да заживее с някаква представа за себе си, която упорито демонстрира пред хората.

   Днешният човек ЗНАЕ! Знае да борави с модерните технологии. Но днешният човек не ОСЪЗНАВА! А ПОЗНАНИЕТО и СЪЗНАНИЕТО са две коренно различни понятия!  Човекът на XXI  век осъзнава кое го прави истински щастлив и все се чувства половинчат: тялом е тук, духом – някъде другаде!

 Жестоко е да растеш с хронична невъзможност да изявиш себе си. Не по-малко жестоко е и да ти бъде насадена зависимостта от чуждото мнение. Ако постоянно се интересуваме как ни възприемат другите, ние губим чистата и свята връзка със себе си. В основата на желанието ни  да знаем какво другите мислят за нас стои СТРАХЪТ!!! В по-голяма част от случаите хората не се интересуват от мнението на най-близките си, а от това на други, които дори не харесват!

 Съвсем нормално е да сме зависими от един или друг човек в живота си. Първата и изначална наша потребност е от принадлежност и приемане. Всяка една наша потребност зависи от другите. Да вземем най-елементарния пример: за много хора доказването в професионален план е от първостепенно значение. Ако не бяха другите хора, които да го признаят, този човек щеше да бъде също така добър в работата си, но нямаше да бъде удовлетворен и признат!

  Размиването на границите на тази зависимост и страха от мнението на другите поражда проблема със задаването на въпроса: „Какво ще кажат другите?“. Този въпрос кара всяка една човешка клетка да се напълни със страх, притеснение и колебание.  Този въпрос е самонаказание!!! Толкова ли е трудно всъщност да отстояваме позициите си?!

    Едно дете, научено да вярва в себе си и във възможностите си, да отстоява мнението си и да  познава емоциите и потребностите си, расте уверено. То ИЗСЛУШВА мнението на околните, но невинаги се ВСЛУШВА в него, защото знае от родителите си, че трябва да си зададе въпроса: „ Какво искам и избирам аз?“. Това дете става зрял човек, който няма как да се изплаши от мнението на околните, тъй като цени себе си и може адекватно да оценява реалността!

   Любима реплика на много българи (и не само) е: „Ако бях на твое място, щях да....“. Но никой не може да застане на нашето място и ние не бихме могли да живеем нечий чужд живот. НИЕ ЖИВЕЕМ ОТ СВОЕ ИМЕ И УМИРАМЕ ОТ СВОЕ ИМЕ!!!!

  „Социалната желателност“ в малки дози е полезна. В случай, че тя се превърне в приоритет, човек неминуемо започва да лъже или да преувеличава, за да се покаже като по-значим в очите на събеседника си. Човекът, който е създал себе си, казва истината. Този, който не създал себе си, казва това, което хората около него искат да чуят. И после същият този човек обвинява околните за несгодите в живота си! Така се завърта един порочен кръг, от който трудно се излиза. А трябва толкова малко, за да осъзнаем, че СЕБЕ СИ се създава, а не се намира!

  Покорството вече не е на мода! Но това включва и осъзнаването, че никой не е в състояние да ни повлияе или провали, освен ако ние не му позволим да го направи! Отърваването от покорството включва вземане на живота в ръце, преразглеждане на приоритетите и ОСЪЗНАВАНЕТО на факта, че си значим и ценен. Че всъщност си един красив лебед, който дълго време се е мислил за грозно патенце!!! И че отговорността е единствено и само в твоите ръце!

ЩАСТИЕТО също!