Чувствам, следователно съществувам!

 В днешно време много родители използват манипулативни реплики спрямо децата си и то с „възпитателна“ цел. Така, несъзнателно, те се превръщат в токсични за своето поколение. Същите тези родители изискват от вече порасналите си деца да поемат отговорност, но няма как това да се случи, след като не им е била позволена самостоятелността дори в най-простата й форма – избор на облекло, избор на любима храна, избор на извънкласни занимания и др. Свръхпротективните родители се гордеят със себе си и смятат, че дават много на децата си. Всъщност дори не подозират колко много им отнемат!!!

Нито едно дете не е длъжно на родителите си. Ако то е имало щастливо детство; ако сте му показали различни кътчета от този красив свят; ако сте пътували; ако сте му дали да разбере колко хубав е животът; ако сте сбъднали мечтата на момиченцето за розова стая, а на момченцето – за синя, например; ако поне веднъж сте газили заедно в локвите; то това пораснало дете няма да ви обича и цени, защото е длъжно, а защото така го чувства! Защото топлината на детството заздравява връзката с родителите. Но ако тази емоционална база липсва, няма защо да се чудите поради каква причина децата ви отбягват, след като сте ги осигурили финансово, например – въпреки че много родители не успяват да го направят и в това няма нищо осъдително! Не всеки е имал щастието да бъде  хранен „със сребърна лъжичка“. Тук същността е ЕМОЦИОНАЛНИЯТ ОТКЛИК, който вие сте давали на наследника си, когато той е имал нужда от вас. Назиданията, обидите, заплахите са пробойни в детското сърчице, които постепенно се превръщат в  една огромна бездна между родител и дете.  Толкова много родители не познават децата си – не знаят какво се случва в душевния им сват. И не защото не искат! А защото не са излекували своите детски рани, които започват „да кървят“ всеки път, когато дадена ситуация с детето им ги „отвори“ отново.

Често пъти такива родители, усещайки, че детето се отдалечава от тях – било то физически или емоционално, започват да се обръщат към него с манипулативни реплики от рода на: „Докато си под моя покрив“, „Докато аз ти давам парите“, „Няма по-неблагодарен/а от теб“!

Запомнете, че нито един родител не получава трофей за участие в конкурс за родители, за да приютява детето си, или пък  да го поддържа чисто и нахранено. Аргументът „покрив над главата ти“ е манипулативен, защото на теория нямаше ли да имаш къде да живееш сам, независимо дали се грижиш за деца? Детето не е безплатен съквартирант, а зависи от възрастния, който е решил наследникът му да се появи на този свят, от което се предполага, че е налице готовността да се поеме отговорност за грижата и благополучното развитие на това невинно същество. 

Затова за дълг към някого не може да се говори. Любовта, уважението и грижата за родителя детето ги дава, без да се чувства длъжно!

Разбира се, има и много пораснали деца, които са били отгледани в мир, разбирателство и любов, но нещо в пътя им на порастване „се чупи“ и ги води по други пътища. Тогава идва на помощ психотерапията.

Но сега да се съсредоточим отново върху дълга, който много пораснали деца усещат като стягащо въже около врата си, което ги души всеки ден бавно, малко по малко. Нашият дълг към родителите; нашата благодарност се коренят в това да продължим напред и да оставим нещо след себе си. Няма по-висша форма на благодарност от тази! Да оставим себе си в нещо или някого!

Затова, мили родители, сега прегърнете своите съкровища! 🩷Попитайте ги какво им харесва, коя е любимата им книга, кой е любимият им автор, коя е любимата им песен, къде мечтаят да пътуват! 🌏🌍🌎

Опознавайте ги, докато са малки, защото времето лети! Детето ще помни тези моменти!

Както и онези, в които сте го наричали „неблагодарно“, разбира сe!

 Вие избирате как да ви запомни и дали да ви уважава, защото е „длъжно“ или защото така го чувства!

АВТОР: ПСИХОТЕРАПЕВТ ЛЮБОМИРА ДИМИТРОВА