Спрете да изневерявате на себе си!!!

 

   Не мразя нищо и никого. Научих се да бъда толерантна, да не съдя и да не приемам нещата, такива, каквито изглеждат на пръв поглед. Но едно явление така и не успях да приема. И това е изневярата във всичките й форми. Изневярата е предателство, наказание, болка, отрова и за предателя и за предадения.

  Всеки е изневерявал. И не, не става дума за онзи тип изневяра в отношенията между двама души. Става дума за това да изневериш на себе си. Колко пъти си се примирявал с полуживот, за да угодиш на другите?! Колко пъти си „изтривал“ себе си от списъка с приоритети?! Колко пъти си погазвал своите принципи и убеждения в името на хората?! Колко пъти си се променял в името на това да се харесаш на някого или да бъдеш приет в даден кръг от хора?!

   Ето тази изневяра е най-жестоката. ДА ИЗНЕВЕРИШ НА СЕБЕ СИ. Правейки постоянно компромиси със собственото си „аз“, ти всеки път откъсваш по едно парченце от себе си, докато един ден разбираш, че ти е ужасно трудно да се събереш отново цял. Разбираш, че имаш воля за себеотрицание, но нямаш воля за себеизграждане и себеотстояване. А отричащият себе си, отрича и другите в даден момент. Когато махалото е било дълго време в едната посока и механизмът му се отпусне, то рязко минава на противоположната страна. Тогава започва изграждането на брони, с които да се предпазим от тези, които са ни натоварили със своите очаквания,  на които ние вече сме се уморили да отговаряме. Започваме да се бунтуваме. А бунтът е половин свобода!!!

   И всъщност трябва ли да се срамуваш от това, че си себе си?! Разбира се, че не. Ще изгубиш хора от обкръжението си-факт! Но тези хора не са  познавали истинското ти „аз“, а онова твое „аз“, което са моделирали от теб.  Завръщайки се към себе си, ти ще откриеш тези, които те приемат без желание да те променят.

   ДА БЪДЕШ СЕБЕ СИ Е НАЙ-ЦЕННИЯТ ПОДАРЪК, КОЙТО МОЖЕШ ДА СИ НАПРАВИШ!!! Защото ние не виждаме нещата такива, каквито СА, а такива, каквито СМЕ! Ако дълбоко в себе си се себеотричаме, ние ще отричаме всичко и всички. Това поставя отговорността не върху другите и влиянието им върху нашия „аз“, а върху нас самите! А отговорността е свързана със свободата, която си подаряваме успоредно с нашата естественост и прозрачност.

Онова „себе си“, което всички търсим, няма как да го открием, докато не осъзнаем, че „СЕБЕ СИ“ НЕ СЕ ОТКРИВА, А СЕ СЪЗДАВА!!!

   Когато го създадем, ние ще го пазим и отстояваме. Когато го приемем за даденост, ние сме склонни да „го инфектираме“ с мнението на околните, съветите, които не сме искали да получим, назиданията, пресата на социума и забраните, които ни налага...

 НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, ЧЕ АКО НЕПРЕКЪСНАТО ГЛАСЪТ НА ДРУГИТЕ КЪНТИ В НАС, НЯМАМЕ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ЧУЕМ СОБСТВЕНИЯ СИ ГЛАС!