От агресия към депресия

 

Думите „агресия“ и „депресия“ се използват от нас в най-обикновени разговори на кафе с приятели.  Често отстояването на позицията ни хората наричат агресия, а липсата на настроение няколко дни - депресия. Но зад тези две думи стоят сложни трактовки, които психологията им придава.      Клиничната депресия е нещо различно от временните отчаяние, меланхолия, тъга и унилост. Тя е сериозно душевно разстройство, което изисква навременна и адекватна намеса на специалист. По данни на СЗО хората с диагностицирана клинична депресия се увеличават с всеки един изминал ден, като в световен мащаб те са над 350 млн.

Проявяването на агресия в смисъла на извършване на преднамерено действие с цел посегателство над друго лице  е напълно недопустимо. Разбира се, има значение дали тези действия са извършени като съзнателен или несъзнателен отговор на нечий поведенчески акт. Но не бива да пропускаме да отбележим, че има и „здравословни“ начини за проявяване на агресията. Понякога това е съзнателната нужда от отстояване на позицията, а друг път – неспособността ни да приемем чуждото мнение. Но при всички случаи това е начин да си набавим необходимия ни ресурс за балансиране на емоциите. Именно той ни помага да не прекрачим границата и да не преминем „ от другата страна“, където се намира агресията в смисъла на причиняване  вреда на другия.

Възрастните вече имат натрупан опит и знаят как да се разтоварват от стреса и напрежението, но за децата това е непонятно. А тяхното ежедневие е не по-малко напрегнато от нашето. Приучаването им към това да изразяват свободно мнението си и да го отстояват,  им помага да не държат в себе си разяждащи емоции, които блокират формирането на личността. Примерът идва от семейната среда, защото семейството е първата социална група, в която децата се потапят след раждането си. Опитите за прехвърляне на отговорност върху училището и възпитателите, са безпочвени. Децата учат от собствения пример на родителите си и показват в училище това, което са видели в процеса на общуване вкъщи.

В случай, че агресията не може да бъде изразена по „здравословен“ начин, т.е. не може да бъде насочена към света по безболезнен за двете страни начин, тогава тя се превръща в автоагресия: депресия. В най-лоши случаи може да се достигне до суицидни опити, които за съжаление, не са рядкост в наши дни. Понякога дори едно наругаване в пространството, може да „отпуши“ натрупаните в нас емоции и да ни разтовари. Това е много по-приемливият вариант в сравнение с жестокия израз под формата на удар, нанесен върху предмет или животно!

Разбирането на емоциите, които ни тласкат към съзидателно или към разрушително действие, води към самопознание. Познавайки собствените си емоции и чувства, само тогава е възможно да изпитаме емпатия към другия. Защото и другият има право на своя доза агресия, изразена по начин, зачитащ личността.

В заключение ще завърша с цитат на Майкъл Крайтън: „ Даже в абстрактното научно откритие има акт на агресия, подобна на влизане с взлом“. Наблягайте на такъв вид агресия, изследвайте и откривайте, а не използвайте вербални или невербални нападки, които не помагат на никого. Дори да се налага да водите спор, правете го интелигентно. Това прави впечатление дори на опонента ви. Защото, сигурна съм, знаете: агресията поражда агресия!!!