Няма време! Времето не лекува!

 

Няма време! Времето не лекува!

   Днес ще си говорим за времето. Но не за метереологичните условия. Ще си говорим за времето като най-ценния и невъзвръщаем ресурс! Всички си мислим, че има време. Но няма. И не, не е вярно, че времето лекува! Не лекува! Просто ни прави по-предпазливи, една идея по-трудно доверчиви и за щастие: знаещи какво искаме да си вземем от живота.

  „Ако можех да върна времето назад бих искала да върна някои моменти, някои ценни мигове да ги изживея отново и никога да не повторя грешките, които направих.“ Това си казват много хора. На мен също ми е минавало през ума. Но без грешките, нямаше да има и уроци!

„Има време“ и „Времето лекува“ са изречения, които могат много лесно да ни „изпързалят“ по плоскостта, наречена живот. Тези реплики ни зареждат с едно измамно спокойствие, стигащо на моменти до летаргия и апатия. А действието е двигателят на промяната!!! Повтаряйки, че има време, парченцата от сърцето ни няма да се залепят сами. Душата ни няма да се събере и да бъде отново в хармония, ако не поработим върху това. А колкото повече чакаме, на толкова повече парченца се разпадаме...И пъзелът става с много части, а оттам идва и трудността в подреждането му.

 Времето лекувало. Да, може да излекува физическа болка. Може да излекува рани в душата, но винаги ще остане белег, дори незначителен, колкото убодено от топлийка. Но той ще остане там, в сърцето ни, за да ни напомня какви сме били и какви искаме да бъдем. Този белег няма да изчезне с времето, дори да намерим сили да простим. Няма да избледнее. И дори съвременната медицина няма как да му помогне да се заличи.

Едно е сигурно: времето никога не е изгубено! Независимо дали сме го прекарали с хора, които сме смятали за подходящи, а се е оказало, че не са. Независимо, че сме се занимавали с дейности, които сме смятали за наше призвание, а след това сме променили интересите си. Времето винаги е добре оползотворено! От всеки миг получаваме урок. Всяка случайна среща ни кара да се замислим, да почувстваме, да изразим себе си. Въпросът е да разчетем тези сигнали и да си научим уроците.

Ето на това няма кой да ни научи, а и да се заеме, няма да успее. Защо ли?! Защото всеки от нас носи в себе си собствен ресурс за справяне, за самопомощ и за действие. Позволим ли си да чувстваме и не просто да чуваме, а да се вслушваме в гласа на сърцето си, в живота на всички ни ще се случват всеки ден мънички чудеса.

А ти готов ли си за тях?! Готов ли си да ти се случат?! Не утре. Не след време. Защото няма време...

 Защото всичко е ДНЕС!!